ВИНАРСКИ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ И МЕСТНИ СОРТОВЕ

Във всички географски райони, където се произвежда вино връзката между територия, сорт, климат и човешки фактор ( в смисъл на история, култура, традиции и методи на производство) е фундаментална и определя характера на виното. Тази специфична връзка между множество комплексни фактори е това, което на френски се нарича Terroir.
Така е и в България, страна с древна винена култура и с климатични условия изключително подходящи за отглеждане както на така наречените „интернационални сортове“ като Каберне, Мерло, Шардоне и прочие, така и на автоктонни сортове, за които вече говорихме в този блог в един предишен post.

Оставяйки за момент настрана интернационалните сортове и концентрирайки се върху България, кои са всъщност регионите, в които се произвежда вино, отразяващо местната култура? България се разделя на 5 винени района, а именно:

Дунавска равнина (Северна България)

Този район се простира от бреговете на река Дунав до склоновете на Стара Планина обхващайки плодородната дунавска равнина. Типичен местен сорт е Гъмза, познат също така в Сърбия и Унгария под името Kadarka. Става дума за червен сорт отглеждан най-вече в района на Видин и Плевен узряващ края на септември и даващ свежи, плодови и приятно тръпчиви вина с характерен аромат на малини и горски плодове.

Черноморско крайбрежие (Източна България)

Черноморското крайбрежие е район в който са концентрирани близо 30% от българските лозя. Климатът, с топли лета и меки зими е подходящ за отглеждане на бели сортове. Характерен за района е старият местен сорт Димят, подходящ и за десертни вина. В района на Варна сортът се използва и за производство на качествено бренди.

Розова долина ( Подбалкан)

Районът е известен най-вече с отглеждането на розата и с производството на розово масло, простира се между Стара Планина и Средна Гора. Характерен местен винен сорт е Червен Мискет (Misket Cherven). Сортът е всъщност червен, но от него се прави бяло сухо вино.

Тракийска низина (Южна България)

В този регион, който включва Южна България, климатът е умереноконтинентален защитен от северните ветрове благодарение на Стара Планина, с добро разпределение на дъждовете. Всичко това създава благоприятни условия за отглеждането на Мавруд, един от най-важните автоктонни български сортове. Сортът има дребни гроздове, добивите не са високи, зрее късно. Гроздоберът обикновено е към края на месец октомври. Виното е с жив червен цвят, пикантни нотки на билки и подправки, с отчетливи, но меки танини и потенциал за дълго отлежаване.Мавруд Нерагора отразява характеристиките на този голям български сорт.

Долината на Струма (Югозападна България)

Югозападна България обхваща долината на река Струма и българската част на Македония, климатът на района е специфичен и е под влиянието на средиземноморския климат. В района се отглежда ендемичния местен сорт Широка Мелнишка Лоза, датиращ от времето на траките. Сортът е късно зреещ и дава едни от най-интересните вина в България, високо ценени по света още от Средновековието. Мелнишкото вино е известно и с това, че е било предпочитаното вино на Чърчил, който, казват легендите, си поръчвал по 500 литра годишно от него!

Местните български сортове не приключват с това, ще говорим отново за тях в следващите статии. Едно е ясно, ако разнообразието е богатство ( и в частност биоразнообразието) тогава можем да кажем, че България е богата страна!

А вие, нашите читатели, какви “ ено съкровища“ на България открихте? Разкажете ни за тях!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *